ЦСКА е произвел и обиграл едни от най-добрите български футболисти, донесли на клуба и на България огромни успехи, както във вътрешни, така и в международни първенства. Четвъртото място в света през 1994 г. е невъзможно без участието на армейските футболисти и старши треньора Димитър Пенев. Участие взимат Христо Стоичков, Емил Костадинов, Йордан Лечков, Любослав Пенев, Трифон Иванов, Георги Георгиев и Ивайло Андонов.
На олимпийските игри в Мексико през 1968 г. българският национален отбор печели сребърните медали. Армейски футболисти тогава са Стоян Йорданов, Иван Зафиров, Кирил Станков, Петър Жеков и Аспарух Никодимов.
На олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. българският отбор печели бронзовите отличия. В него участват на Георги Найденов, Кирил Ракаров, Манол Манолов, Никола Ковачев, Стефан Божков, Гаврил Стоянов, Димитър Миланов, Георги Димитров (Червения), Панайот Панайотов, Крум Янев и Иван Колев.
На олимпийските игри в Мексико през 1968 г. българският национален отбор печели сребърните медали. Армейски футболисти тогава са Стоян Йорданов, Иван Зафиров, Кирил Станков, Петър Жеков и Аспарух Никодимов.
На олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. българският отбор печели бронзовите отличия. В него участват на Георги Найденов, Кирил Ракаров, Манол Манолов, Никола Ковачев, Стефан Божков, Гаврил Стоянов, Димитър Миланов, Георги Димитров (Червения), Панайот Панайотов, Крум Янев и Иван Колев.
Христо Стоичков
Биография
Роден е на 8 февруари 1966 г. в Пловдив. Първи стъпки в организирания футбол прави в школата на Марица (Пловдив).Дебютът му е в мъжкия отбор на Завод "Юрий Гагарин", а по-късно играе за УСМ и Хеброс.
След добрите мачове които прави за екипа на Хеброс, е привлечен в столичния ЦСКА. Още в първия си сезон в ЦСКА проличава огромният му талант, но и буйният му нрав. В края на сезона, след батални сцени, разиграли се в мач за купата с Левски през месец май 1985 година, е наказан да не играе завинаги, но по-късно наказанието е намалено на една година.
ЦСКА, „Златна обувка“, дебют за трикольорите
Със завръщането си във футбола става основна фигура в ЦСКА и заедно с Любослав Пенев и Емил Костадинов правят най-силното нападение в България. На 23 септември 1987 година прави дебют за националния отбор по футбол, в квалификация за ЕП (в София) срещу тима на Белгия.
През сезон 1989/90 печели приза „Златна обувка“ за голмайстор на Европа с 38 гола в първенството. С ЦСКА достига до полуфинал за КНК, където отборът отпада от Барселона.
Трансфер в Барселона
Заради доброто му представяне в мачовете на ЦСКА ФК Барселона закупува Стоичков за сумата от $4,5 млн. Стоичков веднага става любимец на публиката в Барселона и е един от основните играчи на т. нар. „Дрийм Тийм“, с който стига до финал за КНК, а по-късно печели и първата КЕШ за ФК Барселона през 1992 година.
С екипа на червено-сините прави отлични мачове, неговите пробиви завършващи с гол остават завинаги в историята на каталунците и на европейския футбол. Пет пъти става шампион на Испания, 1 път е носител на Купата на Краля, 4 пъти спечелва суперкупата на Испания.
Световни финали 1994, спечелване на „Златната топка“
Заедно с националния отбор на България постига запомняща се победа над отбора на Франция в последен и решаващ мач от квалификациите за световните футболни финали в САЩ 94, игран на 17 ноември 1993 година. Тази победа дава началото на най-великия момент в историята на българския футбол.
През лятото на 1994 година, националният отбор губи в първия си мач от груповата фаза с 0-3 от шампиона на Африка Нигерия, но след това прави запомняща се серия от 4 поредни победи, които ги довеждат до малкия финал и престижното 4-то място в турнира. В тези мачове Стоичков отбелязва 6 гола и получава приза за голмайстор на световните финали 94 (заедно с руският футболист Олег Саленко). Отличните му мачове, чудесните му голове и пасове го поставят в идеалната единайсеторка на първенството.
През същата година, френското футболно списание Франс Футбол го поставя на 1-во място в своята годишна класация, печелейки по този начин най-желаната и престижна футболна награда в света - „Златната топка“.
Общо на световни футболни финали Стоичков има 10 мача и 6 гола на световните първенства през 1994 в САЩ и през 1998 г. във Франция, на финали за Европейско първенство има 3 мача и 3 гола (ЕП 1996, Англия).
Трансфер в Парма, години под ръководството на Ван Гаал
Постепенно нещата в Барселона се променят. Треньора Йохан Кройф напуска тима а на негово място идва друг холандец - Луис ван Гаал. Ван Гаал има други виждания за тактиката и Стоичков започва да губи все по-често титулярното място в екипа.
Това през 1995 година кара Христо да приеме офертата на тогавашния италиански гранд ФК Парма, като Стоичков остава на стадион „Енио Тардини“ в продължение на един сезон. След края на сезона се завръща в любимата Барселона.
Завръщане в ЦСКА
През пролетта на 1998 г. се завръща в ЦСКА под наем където играе само 4 мача и напуска поради неразбирателство с Трифон Иванов и Емил Костадинов. След ЦСКА преминава в Ал-Насър, където печели Азиатската КНК. След това преминава в японския Кашива Рейсол и печели Купата на Япония.
През 1999 г. се отказва от футбола след мача от евроквалификацията България-Англия.
Кариера в САЩ
През 2000 г. се връща отново на зеления терен като сключва договор с американския Чикаго Файър. С Чикаго печели Купата на САЩ през 2000 г. През 2003 преминава в ДС Юнайтед, където прекратява кариерата си.
Изиграл е 83 мача и е отбелязал 37 гола за националният отбор.
През 2004 г. е назначен за старши треньор на националният отбор, от където след много скандали през 2007 г. се отказва и става треньор на Селта Виго.
Биография
Роден е на 8 февруари 1966 г. в Пловдив. Първи стъпки в организирания футбол прави в школата на Марица (Пловдив).Дебютът му е в мъжкия отбор на Завод "Юрий Гагарин", а по-късно играе за УСМ и Хеброс.
След добрите мачове които прави за екипа на Хеброс, е привлечен в столичния ЦСКА. Още в първия си сезон в ЦСКА проличава огромният му талант, но и буйният му нрав. В края на сезона, след батални сцени, разиграли се в мач за купата с Левски през месец май 1985 година, е наказан да не играе завинаги, но по-късно наказанието е намалено на една година.
ЦСКА, „Златна обувка“, дебют за трикольорите
Със завръщането си във футбола става основна фигура в ЦСКА и заедно с Любослав Пенев и Емил Костадинов правят най-силното нападение в България. На 23 септември 1987 година прави дебют за националния отбор по футбол, в квалификация за ЕП (в София) срещу тима на Белгия.
През сезон 1989/90 печели приза „Златна обувка“ за голмайстор на Европа с 38 гола в първенството. С ЦСКА достига до полуфинал за КНК, където отборът отпада от Барселона.
Трансфер в Барселона
Заради доброто му представяне в мачовете на ЦСКА ФК Барселона закупува Стоичков за сумата от $4,5 млн. Стоичков веднага става любимец на публиката в Барселона и е един от основните играчи на т. нар. „Дрийм Тийм“, с който стига до финал за КНК, а по-късно печели и първата КЕШ за ФК Барселона през 1992 година.
С екипа на червено-сините прави отлични мачове, неговите пробиви завършващи с гол остават завинаги в историята на каталунците и на европейския футбол. Пет пъти става шампион на Испания, 1 път е носител на Купата на Краля, 4 пъти спечелва суперкупата на Испания.
Световни финали 1994, спечелване на „Златната топка“
Заедно с националния отбор на България постига запомняща се победа над отбора на Франция в последен и решаващ мач от квалификациите за световните футболни финали в САЩ 94, игран на 17 ноември 1993 година. Тази победа дава началото на най-великия момент в историята на българския футбол.
През лятото на 1994 година, националният отбор губи в първия си мач от груповата фаза с 0-3 от шампиона на Африка Нигерия, но след това прави запомняща се серия от 4 поредни победи, които ги довеждат до малкия финал и престижното 4-то място в турнира. В тези мачове Стоичков отбелязва 6 гола и получава приза за голмайстор на световните финали 94 (заедно с руският футболист Олег Саленко). Отличните му мачове, чудесните му голове и пасове го поставят в идеалната единайсеторка на първенството.
През същата година, френското футболно списание Франс Футбол го поставя на 1-во място в своята годишна класация, печелейки по този начин най-желаната и престижна футболна награда в света - „Златната топка“.
Общо на световни футболни финали Стоичков има 10 мача и 6 гола на световните първенства през 1994 в САЩ и през 1998 г. във Франция, на финали за Европейско първенство има 3 мача и 3 гола (ЕП 1996, Англия).
Трансфер в Парма, години под ръководството на Ван Гаал
Постепенно нещата в Барселона се променят. Треньора Йохан Кройф напуска тима а на негово място идва друг холандец - Луис ван Гаал. Ван Гаал има други виждания за тактиката и Стоичков започва да губи все по-често титулярното място в екипа.
Това през 1995 година кара Христо да приеме офертата на тогавашния италиански гранд ФК Парма, като Стоичков остава на стадион „Енио Тардини“ в продължение на един сезон. След края на сезона се завръща в любимата Барселона.
Завръщане в ЦСКА
През пролетта на 1998 г. се завръща в ЦСКА под наем където играе само 4 мача и напуска поради неразбирателство с Трифон Иванов и Емил Костадинов. След ЦСКА преминава в Ал-Насър, където печели Азиатската КНК. След това преминава в японския Кашива Рейсол и печели Купата на Япония.
През 1999 г. се отказва от футбола след мача от евроквалификацията България-Англия.
Кариера в САЩ
През 2000 г. се връща отново на зеления терен като сключва договор с американския Чикаго Файър. С Чикаго печели Купата на САЩ през 2000 г. През 2003 преминава в ДС Юнайтед, където прекратява кариерата си.
Изиграл е 83 мача и е отбелязал 37 гола за националният отбор.
През 2004 г. е назначен за старши треньор на националният отбор, от където след много скандали през 2007 г. се отказва и става треньор на Селта Виго.
Емил Костадинов
Цяло име Емил Любчов Костадинов
Дата на раждане 12 август 1967 г. (на 46 г.)
Място на раждане София, България
Ръст 177 см
Пост нападател, крило
Емил Любчов Костадинов е български футболист, нападател. Роден е на 12 август 1967 г. в София. Висок е 180 см и тежи 76 кг. Той е част от знаменитото футболно трио в ЦСКА „Емил Костадинов, Любослав Пенев и Христо Стоичков“. Един от най-обичаните български футболисти, автор на някои от най-важните голове за златното поколение на националния отбор по футбол през 90-те години на 20-и век.
Емил Костадинов е известен най-вече с прозвището си „Екзекутора на петлите“. На 17 ноември 1993 година с негов гол секунда преди да изтече редовното време на мача Франция-България Костадинов вкарва втория си гол в мача и резултатът става 2:1 в полза на България, като по този начин той я класира за световното първество в САЩ през следващата година. На световното първенство Костадинов отново е част от националия отбор.
На световното първенство във Франция Костадинов е автор на единствения гол за България в мача срещу Испания, завършил 1:6.
Докато играе за националния тим на България, Емил Костадинов отбелязва голове срещу противници като Германия /1995 г./, Бразилия /1990 г./, Франция /1993 г./, Италия /1991 г./, Испания /1998 г./, Шотландия /1991 г./, Швейцария /1991 г./ и др.
Костадинов е първият българин, вкарал гол във финал на европейски клубен турнир през сезон 1995/96, когато печели купата на УЕФА с „Байерн Мюнхен“. В евротурнирите за ЦСКА има 21 мача и 8 гола (7 мача и 3 гола за КЕШ, 8 мача с 4 гола за КНК и 6 мача с 1 гол за купата на УЕФА).
Печелил е Купата на УЕФА с "Байерн"/1996 г./, полуфиналист в Шампионската лига с "Порто"/1994 г./ и за КНК с ЦСКА /1989 г./, с българския тим играе и четвъртфинал за КЕШ /1990 г./
Цяло име Емил Любчов Костадинов
Дата на раждане 12 август 1967 г. (на 46 г.)
Място на раждане София, България
Ръст 177 см
Пост нападател, крило
Емил Любчов Костадинов е български футболист, нападател. Роден е на 12 август 1967 г. в София. Висок е 180 см и тежи 76 кг. Той е част от знаменитото футболно трио в ЦСКА „Емил Костадинов, Любослав Пенев и Христо Стоичков“. Един от най-обичаните български футболисти, автор на някои от най-важните голове за златното поколение на националния отбор по футбол през 90-те години на 20-и век.
Емил Костадинов е известен най-вече с прозвището си „Екзекутора на петлите“. На 17 ноември 1993 година с негов гол секунда преди да изтече редовното време на мача Франция-България Костадинов вкарва втория си гол в мача и резултатът става 2:1 в полза на България, като по този начин той я класира за световното първество в САЩ през следващата година. На световното първенство Костадинов отново е част от националия отбор.
На световното първенство във Франция Костадинов е автор на единствения гол за България в мача срещу Испания, завършил 1:6.
Докато играе за националния тим на България, Емил Костадинов отбелязва голове срещу противници като Германия /1995 г./, Бразилия /1990 г./, Франция /1993 г./, Италия /1991 г./, Испания /1998 г./, Шотландия /1991 г./, Швейцария /1991 г./ и др.
Костадинов е първият българин, вкарал гол във финал на европейски клубен турнир през сезон 1995/96, когато печели купата на УЕФА с „Байерн Мюнхен“. В евротурнирите за ЦСКА има 21 мача и 8 гола (7 мача и 3 гола за КЕШ, 8 мача с 4 гола за КНК и 6 мача с 1 гол за купата на УЕФА).
Печелил е Купата на УЕФА с "Байерн"/1996 г./, полуфиналист в Шампионската лига с "Порто"/1994 г./ и за КНК с ЦСКА /1989 г./, с българския тим играе и четвъртфинал за КЕШ /1990 г./
Йордан Лечков
Цяло име Йордан Лечков Янков
Дата на раждане 9 юли 1967 г. (46 г)
Място на раждане Стралджа, България
Ръст 186 см
Пост полузащитник, крило, нападател
Дебютът му в професионалния футбол е на 18 години. Тогава влиза в първия състав на ФК Сливен, с който през 1990 г. става носител на Купата на България. Година по-късно, през 1991 г., преминава в редиците на ЦСКА и става шампион на България през 1992 година, бронзов медалист и финалист за купата на страната през 2002 г. В евротурнирите има 12 мача и 1 гол (2 мача за Сливен в КНК и 10 мача с 1 гол за ЦСКА в турнира за купата на УЕФА). Притежава отлична техника, дрибъл, пас и точен поразяващ удар. През есента на 1992 г. облича фланелката на немския отбор от град Хамбург Хамбургер Шпортферайн и става първият българин, който се е наложил в Бундеслигата. През 1993 г. е определен за най-добър халф в Бундеслигата. В Хамбургер Шпортферайн Лечков остава 4 години.
През този период е и най-големият му успех, който постига заедно с националния отбор по футбол на България (дебютирал е на 11 октомври 1989 г. срещу Гърция във Варна). През 1994 година на Световното първенство по футбол в Съединените щати става бронзов медалист и едно от „златните момчета“ на България (играе в 7 мача и вкарва 2 гола срещу Гърция и на четвъртфинала срещу Германия). След това играе участва и на Европейското първенство през 1996 г. в Англия (играе 3 мача). Общо е изиграл 45 мача и е вкарал 5 гола. Последният му мач е на 10 март 1998 срещу Аржентина (0:2) в Буенос Айрес. Заради високите успехи заедно с целия Национален отбор е награден с орден Стара планина от президента на България Желю Желев. Почетен гражданин е на Сливен.
След приключването на престоя му в Хамбургер Шпортферайн през 1996 г. Лечков преминава във френския футболен отбор Олимпик Марсилия, където престоява 1 година. Оттам облича фланелката на Бешикташ, Турция, където остава до пролетта на 1998 г. С това слага край на футболната си кариера и се отдава на развитието на бизнеса в Сливен. На 22 юни 1998 г. открива хотелски комплекс „Империа“ в града на Сините камъни.
През 2000 г. се ангажира с футболните дела на Общински футболен клуб Сливен, на който в момента е президент и въобще с развитието на спорта в града.
През 2001 г. се връща в ЦСКА. Там играе до лятото на 2002 г., след което става играещ треньор на ФК Сливен.
Цяло име Йордан Лечков Янков
Дата на раждане 9 юли 1967 г. (46 г)
Място на раждане Стралджа, България
Ръст 186 см
Пост полузащитник, крило, нападател
Дебютът му в професионалния футбол е на 18 години. Тогава влиза в първия състав на ФК Сливен, с който през 1990 г. става носител на Купата на България. Година по-късно, през 1991 г., преминава в редиците на ЦСКА и става шампион на България през 1992 година, бронзов медалист и финалист за купата на страната през 2002 г. В евротурнирите има 12 мача и 1 гол (2 мача за Сливен в КНК и 10 мача с 1 гол за ЦСКА в турнира за купата на УЕФА). Притежава отлична техника, дрибъл, пас и точен поразяващ удар. През есента на 1992 г. облича фланелката на немския отбор от град Хамбург Хамбургер Шпортферайн и става първият българин, който се е наложил в Бундеслигата. През 1993 г. е определен за най-добър халф в Бундеслигата. В Хамбургер Шпортферайн Лечков остава 4 години.
През този период е и най-големият му успех, който постига заедно с националния отбор по футбол на България (дебютирал е на 11 октомври 1989 г. срещу Гърция във Варна). През 1994 година на Световното първенство по футбол в Съединените щати става бронзов медалист и едно от „златните момчета“ на България (играе в 7 мача и вкарва 2 гола срещу Гърция и на четвъртфинала срещу Германия). След това играе участва и на Европейското първенство през 1996 г. в Англия (играе 3 мача). Общо е изиграл 45 мача и е вкарал 5 гола. Последният му мач е на 10 март 1998 срещу Аржентина (0:2) в Буенос Айрес. Заради високите успехи заедно с целия Национален отбор е награден с орден Стара планина от президента на България Желю Желев. Почетен гражданин е на Сливен.
След приключването на престоя му в Хамбургер Шпортферайн през 1996 г. Лечков преминава във френския футболен отбор Олимпик Марсилия, където престоява 1 година. Оттам облича фланелката на Бешикташ, Турция, където остава до пролетта на 1998 г. С това слага край на футболната си кариера и се отдава на развитието на бизнеса в Сливен. На 22 юни 1998 г. открива хотелски комплекс „Империа“ в града на Сините камъни.
През 2000 г. се ангажира с футболните дела на Общински футболен клуб Сливен, на който в момента е президент и въобще с развитието на спорта в града.
През 2001 г. се връща в ЦСКА. Там играе до лятото на 2002 г., след което става играещ треньор на ФК Сливен.